Молитвените думи са стихия,
изречени с отворена душа.
Небесен лек за болката. Магия.
Прозрение и мъдрост за света.
Ръцете си събирам във молитва.
Сърцето си обгръщам в светлина.
В духовния си храм пристъпвам
и тихо шепна пламенни слова:
"Дай сила, Господи, на слабите
и Вяра да приемат смелостта,
смирение за гневните, бунтарите,
а злите накажи със доброта!
На болните… прати познание,
със грешките урок да усвоят,
а здравите дари със съзидание,
с умението да благодарят.
Свещица запали за ослепелите,
та пътя си сами да изберат.
Искра сложи в сърцата, изгорелите
и пак за теб с любов да затуптят!"
© Таня Мезева Всички права запазени