Близкото лято... пътят и потъмняващото небе,
по което всеки път залязваше слънцето,
рисувайки картината на живота...
Нашата мечта... помниш я, нали ?
Винаги ще пазя спомена за светлината,
която се появяваше в очите ти
всеки път, когато говореше за нея...
Бе сигурен,
че някой ден тя ще се сбъдне,
но все пак, кой има силата да промени съдбата...
Бе толкова скоро, но вече сме разделени.
Седя и пиша, ...