21.04.2017 г., 18:38 ч.  

Мома 

  Поезия » Друга
707 0 4

 

 

Искам сто години назад времето да върна,

на висок чардак да се усмихна и озърна,

за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,

като най-лична мома със сребърен чапраз.

Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман,

като слънце ще изгрея, там на селския мегдан.

Ще се хвана за другарки и хорото поведа,

а момците ще мечтаят и сърце им разтуптя...

С тънка снага, бяла шия, с черни огнени очи,

тук Балкана ражда най-прекрасните моми.

С дълги плитки на главата и гайтани вежди,

в всеки момък се събуждат някакви надежди.

Често пъти ги сънуват, че идат като самодиви,

тъй като от българките – няма по-красиви.

 

Мария Попова

 

© Мария Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??