10.06.2023 г., 9:41 ч.  

Mомче, момиче, сто липи 

  Поезия » Философска
302 4 7
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти
и млади пак сме аз и ти.
Звучи: —“Обичам те до тук.“
Пророчество, за тъжни дни
сълза една превръщат в звук
и тя през времето звъни.
По-мъдра май не съм сега,
щом чувствам старата тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??