Момчето с белия бастун
Момчето с бял бастун вървеше по снега,
до него, под ръка с него, вървеше дребничка жена.
Една жена, изстрадала, една истинска майка,
така израсна от малък, а тя за него бе опора Една!
Майчина Любов, Вяра и Надежда има Тя,
тази мъничка жена, необикновена!
А, то, момчето израснало така без светлина,
без да види изгрева, слънцето в тъмнина.
Той порасна голям, силен момък е сега.
Ще хареса ли го някоя девойка,
ще се усмихне ли на и на него Любовта? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация