sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
22.12.2010 г., 14:53 ч.

Mомчето със черни очи 

  Поезия » Друга
967 0 7

 

Какво, че отново вали?

С чадъра покрих аз тъгата си.

А момчето със черни очи

без чадър пое сам по пътя си.

 

Но като мен, зная, той не е тъжен.

Върви сам, но самотен не е.

Момчето с очите от въглен

един цял свят държи във ръце.

 

Аз се страхувах да питам за името му.

И колко вечери след него вървях.

А момчето с очите маслинени

веднъж погледна ме и аз ослепях.

 

Сега по друг път май вече върви,

а аз, глупачката, забравих да му кажа,

че при момчето със черни очи

наивно сърчицето ми остана.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ех сега ме караш да се чувствам виновен.Виж поне ми знаеш името
  • значи стихотворението е за теб..
  • хмм.. и моите са черни......А поне знаеш къде е
  • благодаря на всички.. весели празници.. =)
  • Така се случва , взема ти сърцето и изчезва в неизвестна посока, но другия път спри и попитай, може да бил късмета ти, а ти си му позволила да се размине с теб. Стиха е нежен и топъл, поздравления!
  • Много миличко...
  • Много е романтично!
Предложения
: ??:??