abortedmentality (Борислав)
4 9
18.03.2007 г., 0:31 ч.

Момчето със сините очи 

  Поезия
1745 0 5
Тихо спяха в нощта
под тънък слой мъгла
труповете на момчето със сините очи.
Изкормени, разкъсани,
осквернени тела 
на хора, неoценяващи дара на живота,
лежащи завинаги.
Спасени от него,
от момчето със сините очи,
момче, което не искаше очи,
той можеше да вижда и без тях,
те не бяха нужни,
искаше да се освободи от тях,
да не гледа страданията,
да не гледа жалките хора,
унищожаващи себе си и децата си.
Искаше да ги изкорми
двете малки сини зеници.
Eдна проста лъжица
можеше да го освободи,
един миг...
и край.
Сега той вижда това, което винаги е искал -
мрака,
а лицето му се гърчеше от болка
и едри кървави сълзи
на радост
затанцуваха по бузите му.
Най-накрая и той беше свободен.

© Борислав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??