Разцъфнали нощни цветя
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук
потъва сред бързите стъпки.
По тях ще тръгне и друг
сред цъфнали пролетни пъпки.
Ще гледа света обновен.
Ше мине по моста нататък.
Под купола от звезди сътворен,
оставяйки свой отпечатък.
Оставяйки горест и страст
сред клони окъпани в свежест.
Захвърляйки бреме и власт.
той- пътят е пълен със нежност.
Разцъфнали нощни цветя
ухаят по пътя нататък.
Наистина чувствам тъга.
Момент както винаги кратък.
© Анелия Тушкова Всички права запазени