МОМЕНТ, ЗАПЪЛНИЛ ЦЯЛ ЖИВОТ

І. Някъде около 1950.

Аз съм Българче, пък гръцки шоколад

                                                               ми се яде...

Намира се, но струва скъпо,

                    а Дядо ми не бе научил

                                            Баща ми да краде...

Че с тия "яки трудодни" от ТеКе Зето

                                    на всички май

                                                ни оголя дупето.

Навред край мен Мизерия и Глад,

                   а аз крещя и искам

                                              гръцки шоколад!

Напрегнах малкия си мозък,

                                    намерих начин лесен!

Заситих детската си лакомия

               със марципанени бонбони

                                                   "Горска песен"...

Оформиха от мен дете послушно,

                                             умно и разбрано.

Покорно да понася, без капризи,

                         "Трудностите на момента".

И да не крещи като съдрано,

               че туй са трикове

                                 на политическата

                                                                    мента...

ІІ. 50 години по-късно.

Сега съм старче кротко и разбрано.

В калъп на жалка пенсийка скатано.

Пак слушам старата

                                 "Симфония в червено",

но аранжирана по-новому,

                                     в маслиненозелено...

И пак стоически понасям

                 на "Демокрацията"

                                     "трудните моменти".

Чужди борчове изплащам,

         от Кредиторите получавам

                                  щедри комплименти...

Родни политбюровски наследници,

                                      вдъхват нов кураж,

с новоизлюпен,

                    трудно достижим

                                                красив мираж...

И гонят само лична  прокопсия,

              забили алчен взор

                         в претъпканата си кесия.

Безсрамно всеки декларира:

                                          "Аз не съм от тях !"

А Ганьо се усмихва кротко и добавя:

                                        "Късат ме от смях!"...

ІІІ.Епилог.

Ще изчакам Свети Петър

                                           да ми прати Виза.

Нему лично да се жаля,

           че животът ми премина

                                в "Перманентна криза".

Ще Го моля да не брои тоя мой живот!

В следващия да ме прати,

                              дето няма

                                           Псевдодемократи!

Дето няма Комунисти!

                       На планета,

                                           дето  Хората

                                                              са Чисти...