Със синя рокля тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.
Седна тя в парка,
хранеше си кучето с хляб
веехасе нейните къдрици,
а усмивката блестеше силно!
До нея приближи странен,
непознат, красив,
кучето залая силно,
кадриците и подивяха,
а усмивката се скри.
Момичето погледна пак ,
непознатия го нямаше ,
кучето заспа ,
кадриците се укротиха ,
а усмивката се върна .
Тя се чудеше какво ли става ,
кучето си легна в нея ,
кадриците блеснаха ,
усмихвайки си тръгна.
© Хриси Миланова Всички права запазени