8.08.2023 г., 18:11 ч.

Момичето 

  Поезия » Свободен стих
303 0 0
Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките.
Спирам спомените, извиквам надеждата.
Косите се врязват в снагата.
Моля се безмълвно и някак прощално.
Прозорецът е клоун, а денят е смирен.
Облаците ми намигат, слънцето се смее.
Плач на птица, а след това мълчание, тягостна тишина.
Музиката ми тежи, но нека да е тихо, нека. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??