От известно време момичето мълчи.
Даже вече и не плаче.
Сякаш свършиха му всичките сълзи.
Достигна лимита и сега не може да заплаче.
Всичко в момичето мълчи,
дори сърцето му не го закача.
И душата му без думи остана,
умът спря да нашепва –
само тишина в момичето остана.
Момичето мълчи.
Трудно му е да признае,
че в него от дълго време вали
и прогнозата едва ли скоро ще се промени.
Момичето иска да заспи,
но не за кратко, а за цяла вечност.
Може би един ден ще изгреят слънчеви лъчи.
Може би, но сега момичето е уморено.
© Мария Костадинова Всички права запазени