МОМИЧЕТО НА МОЯ УЖАС
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз,
надянал листопада, вместо риза.
В съня ми скърцат тръшнати врати.
Затворени прозорци в мен немеят.
Угасвам във вселенски самоти –
над мен блещука само полилеят.
Друг някой в мен подрежда ти звезди.
Рай ми се чинят Аушвиц, Освиенцим. ...