Изгаряш ме, когато те помисля...

Когато спомня си за твоите очи, 

в мига на онзи мимолетен поглед

се докоснаха красивите ни две души ...

Гласът ти в миг прониза ми сърцето

А словото, изкусно, що редиш,

магия е това, което 

умееш с него във съзнанието ми да сътвориш...

Във тоз живот, едва ли, ни е писано да се докоснем

Не знам дали е писано да се познаваме, дори

Но щом помисля си за тебе, знай, сърцето ми гори...

Следя те тайно, и на яве, по - често посещавам те на сън, 

Понеже, виж...

Душата ти вълнува ме, а не това, 

което виждат хората отвън...

И щом събудиш се, смутен

от вятър, ураганен, в бурна нощ,

Да знаеш, че това на моята любов 

към тебе е нестихващата мощ...

А аз за теб съм само сън и привидение,

Душа - приятел стар от минали животи,

притежаваща магичното умение

да посещава тайничко съня ти, изпращайки ти най-красиви ноти...