МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте!
За нея днес – на пейката ми в парка,
се барнах с чисто новото сако.
Ала Съдбата с мене се гъбарка! –
изобщо вече не ловя око.
И – уж, във вестника забивам поглед,
но дълго гледам нейните коси.
Ще я почерпя – може да се трогне? –
със сладолед – или бонбон „Мерси”.
Ще ѝ река: – Здравей! – и тя ще седне,
и аз – изхвърлен кораб върху риф,
ще зная, че във дните си последни
поне за миг един съм бил щастлив.
Тя сякаш ми помаха на завоя?
В едно такси завинаги се скри –
момичето от улица „Секвоя” –
търкулнало се слънчице в зори!
© Валери Станков Всички права запазени