5.02.2015 г., 23:32 ч.
Монолог
Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: - празен си -
бездънно същността ми отговаря!
И мисълта понякога не стига да разкажа,
къде съм се запътил и защо...
и машинално продължавам.
Тези няколкото реда, във които съм увил
оставащата празнота
ме мамят. -
Към тях съм се стремил -
да претворявам позата.
Да не съзнавам онова,
което е било възможност...
Продаденото детство ме наказва.
И всеки миг е малък бумеранг,
със който се завръщам към началото!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!"
Това ми се струва безсмислица. Съжалявам!
-
Благодаря ти, Стефане, за хубавия коментар. Каквото и да е било навремето, да не забравяме, че нямаше сайтове за литература, живопис, фотография и каквото още ни идва наум. Благодарение на тези сайтове всеки получава поне правото да бъде четен, не да получи признание. А тогава, дори това право беше отнето. Само техните хора /на Другарите!/ можеха да публикуват, но даже и в този случай се налагаше да се автоцензурират. Спомням си един комичен случай с Георги Джагаров, който бе на ръководен пост в Държавния съвет /един от неговите заместникпредседатели/ и си позволи да публикува песимистично стихотворение. Лично Тато го критикува остро и открито във в. Работническо дело. Защото песимизмът по Татово време беше недопустим. Мен са ми връщали от най-различни издателства стихосбирки с писмена рецензия, в която фигурираха думите: "В редица свои стихотворения сте дали воля на абстрактни съмнения, страх и недоволства, които не могат да внушат нищо положително на българския читател." Става дума за 3 големи български издателства: Георги Бакалов - Варна, Народна младеж - София, Български писател - София. Пазя тези рецензии, с имената на подписалите ги и когато дойде времето за това те ще видят бял свят.
Съществуваше надзорен отдел към ЦК на БКП, без благоволението на който не можеше да бъде издадена стихосбирка. Ето за тези времена говоря. Иначе по улиците имаше по-малко просяци. Но аз употребих термина "духовен геноцид". Докато сега имаме "физически геноцид", което също е много лошо и недопустимо. -
Даниеле определих съвсем еднозначно интервала на мъртвородените български поети - той се простира от начална дата 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989г. Смирненски и Вапцаров умират преди 9 септември 1944г. Следователно не са мъртвородени поети.
-
Мерси повторно, Василе! За онези, които страдат от носталгия по онова блатно време, ще отбележа само, че то беше концлагер за духовността. Не вярвам в нито един поет признат преди 10 ноември и след 9 септември. За мен всички тези поети се тачат по инерция и ще останат единствено в музеите на историята.
-
Интересна история, ни поднесе относно това стихотворение, надживяло онзи "Пулс", чиито орган и без това беше на командно дишане 45 години!
ПП
Пиша почти винаги коментарите си преди да прочета предшестващи те ги..., за това се върнах да отбележа тази любопитна история. -
Благодаря ти, Василе! Трогнат съм, че хареса тези редове и от вниманието.
-
"Ще надживея себе си, защото съм разбрал, че всяка истина се изоставя!"
Точно тези редове са ядрото, главния генератор в началото на това стихотворение-прозрение!Силна интуиция и проницателност! Адмирации, Младене! -
Благодаря ви за хубавите коментари и за вниманието: Елица, Роси, Стойна, Евелина, Даниеле, Латинка, Исмаиле, Райна, Мая, Любомира! Много ме трогнахте.
Мерси и на теб за критичните бележки, Донърджак!
Пожелавам на всички вас здраве и творчески успехи!
Иска ми се и да споделя и едно лично преживяване по повод публикуваното тук стихотворение "Монолог". През 80-те години на миналия век /време, когато Донърджак не е бил още роден/, предложих същото стихотворение на редакцията на в."Пулс" - един от партийните вестници за поезия. Тогава консултант на отдел поезия бе Венко Евтимов /син на небезизвестния ни поет Евтим Евтимов - да е жив и здрав!/ и също поет. Венко прочете стихотворението ми и отбеляза, че особено му харесват редовете:
"Ще надживея себе си, защото съм разбрал, че всяка истина се изоставя!"
Но добави - точно заради тези редове не мога да публикувам стихотворението. Махни ги, Младене и незабавно ще го отпечатам.
Отговорих му: Венко, това стихотворение ще остане и когато "Пулс" повече няма да съществува. Той се усмихна и каза: Дързък отговор, но ми хареса.
Предложението ми все още е в сила.
Естествено не приех абсурдното предложение и сега се радвам, че четете
оригинала на "Монолог", неопорочен от комунистическата номенклатура.
А дали съм бил прав в тогавашната си прогноза, преценете сами! -
Обратна връзка... Положителната е по-интересна
-
"Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!"
Само тези два реда са достатъчно изпитание за равносметките,които си правим! Много ме замисли!
Мастилото не ми спести страстта
да раждам и безверие и вяра.
Размазано по белите листа,
петна от чувства сякаш че оставя.
Нагазвам в есен. Бялата вода
е станала голяма и дълбока...
От тук нататък - крачка суета
и време няма за погрешни скокове.
Отнемат ме. Отнемат ме от мен
най-дългите и страшни главоболия.
Очите на живота ми са две,
те имат безпристрастие и воля.
И ако надживея себе си дори,
все още този свят ще надзиравам,
за истини в различните му дни,
еднакви и за просяка, и царя. -
Като пчелички събираме нектар от поетичните ти цветове, Мисана. Не ни лишавай от тази възможност!
-
Прекрасно откровение...
-
Добро утро, Мисана! Аз най-малко съм компетентна , но искам да те поздравя за новата творба, която ме докосна!
За мене - това е вечно търсещия дух да открива и да продължава да
търси мъдростта, докато влезе в началото и отново продължи.
Хубав ден! -
Няколко реда, увили "оставащата празнота", но тъй примамливи...
Обичам мъдрите миниатюри. Поздрави! -
Спирам тук да попия малко мъдрост...
Финалът ни напомня, че животът е низ от мигове, които затварят в кръг нашето съществуване.
Тъжно, като всяка истина! -
Прав си, Станиславе. Поезията може да бъде разделена на следните 2 категории: лична и безлична. Винаги съм предпочитал личната, а четейки твоите текстове, мисля, че предпочитанияна ти са в същата посока.
Така че ти благодаря за вниманието!
И от мен лека и спокойна нощ! -
Твърде лично. Аз тук съм никой, който само ще запали лампата.
Приятна вечер -
Благодаря ти, Ваня! Много ме трогна. Няма никакъв проблем с копирането.
Всичко, което съм написал, съм го написал, за да се чете. А ти ме зарадва много с това, че имаме еднаква визия.
Лека и спокойна нощ! -
Благодаря ти за вниманието, Ина! Трогнат съм.
Уви, истината е ужасяващо различна, но ме радва, че възприе
написаното по този начин.
Сърдечен поздрав от мен! -
усещам промяна на вятъра в платната ти, Мисана. Изглежда ми положителна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стефане, този разговор не е вече за пред хора и затова да оставим нещата такива, каквито са, с уговорката, че във всяко ин има ян и обратно.
Рефаб /Фабер/ или обратно /съжалявам/. Не разбрах добре, за какво точно съжалявате. За това, че сте се изказали по текста ми, или заради заключението си? Ако е заради второто, то си е лично ваше, а тогава означава, че съжалявате сам себе си. Ето, че пак ме разстроихте. Снемам от вас толкова много самосъжаление и се надявам час по-скоро да възстановите душевния си покой.