2.11.2023 г., 12:44 ч.

Монолог на едно неравновесие 

  Поезия » Философска
447 4 19
Бях стресирана. Истински. В мене са бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето
чувствах свързано с този нещастен и болен човек..
Беше минало той и изтекла вода, ала ето,
че се върна у мен на годините старият ек.
Залюляна от прилив на страх и копнеж нелогичен,
се усещах ту жертва, ту бягащ от дивеч ловец.
От една нерешителност, чужда зе мен, непривична,
зазвъняваше с призивен глас във душата звънец, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??