За стадото не мога нищо да направя
и с вино мрака покрай мен разреждам...
Отива ми пиянството в което давя,
последните остатъци надежда.
Светът ме гледа ококорен и се чуди,
готов след всеки стих да ме линчува...
Но Той отдавна е наясно, че без луди,
не би могъл и ден да съществува.
Не зная моя корен откъде започва,
с каква мая, не зная, съм омесен,
но зная, че не съм заченат непорочно
и всеки дървен кръст за мен е тесен. ...