Тате, аз съм добре, пораснах ...
И брада ми поникна вече.
Взех сам да да изкарвам насъщния
и храня огнището, което ми завеща,
но Тате, мама много остаря.
От както за последен път те видя
виждам в очите ѝ самота.
Тате, трудно ми е – любов ме гони,
мисля. И залъка мисля, а когато
погледна мама и сещам за нея – смъртта.
Пуста е някак бащината къща.
Не ми липсваш много, ...