Валери_Станков (Валери Станков)
1464 961
22.11.2022 г., 7:01 ч.

Моноспектакъл 

  Поезия
241 3 3

... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.

Опровергавах себе си – на стих.
И утвърждавах себе си – нахалост.
И думичка по думичка редих
със кеф пред вас Вселенския си хаос.

Простете? – ако в нещо съм грешил.
И – забравете, ако съм ви лъгал?
Аз просто влача с тръни и бодил
пространствата към светлия им ъгъл.

Аз – грешникът, понесъл своя грях,
с отнесена душица на безумец,
тъй чист из словесата си живях,
че нямам грях пред Божиите думи!

Брадата побеляваше ми с дни! –
и грохнах най-накрая в изнемога.
Каквото пях, изпях го в светлини.
Каквото премълчах, си бе от Бога.

Финалният ми – в до мажор! – акорд
ще стихне като пламъка на факел.
На този свят бях просто лош актьор,
изнесъл своя тих моноспектакъл.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??