Пълзи...
не знаеш как боли.
Сълзи...
не знаеш как вали.
Тежи...
не знаеш що е грях.
Души...
не знаеш що е страх.
Тъга...
не знаех как тежи.
Лъжа...
не знаех как души.
Тъма...
не знаех как пълзи.
Сама...
не знаех как сълзи.
Мълчиш...
знаеш как ранява.
Вървиш...
следата си остава.
Грешиш...
знам, не гасне плам.
Туптиш...
с теб моето е там.
14.08.2008г
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева Всички права запазени
прекрасна поетеса си , мила Етчи...с обич.