11.08.2010 г., 9:26 ч.

Море 

  Поезия » Друга
549 0 0
По пясъка пиша,
следи непознати оставям.
Мисля си -
как да забравя
това, за което мечтала съм.
Своите тайни със теб споделям, Море!
Необятност обхаща ме,
когато те гледам.
Малко страшно си и
шумно дори.
Мисля си,
колко ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Предложения
  • Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
  • Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...
  • Ти знаеш ли коя съм аз сега? По нищо не приличам на тогава... Сладнеех. Днес горча като вина, защото...

Още произведения »