28.01.2020 г., 7:50 ч.

Море под клепачите 

  Поезия » Любовна, Философска
528 2 1
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове
за любов и съдбовни клетви.
В мен отдавна от празното тихо е.
Имам грозно минало за наследник...
Тъй, че дай да не правим планове!
То е ясно, че за поет всъщност ставам.
Нямаш идея как ме сърбят дланите,
да напиша - Край! Стига! Ще ви забравя! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??