Море: реалност и илюзия
Белеет парус одинокий
в тумане море голобым
М.Ю.Лермонтов
Все този тътен, този плясък
и вечна музика в прибоя!...
С играещ по вълните блясък –
море, море, ех, обич моя!...
Над теб да полетя желая
с криле на птици буревестни –
свободен и отвъд Безкрая
да шепна Лермонтови песни!...
Надул гигантска раковина,
край мене вятърът стихиен
внезапно в страст необяснима –
и тебе обладал да вие...
... Море, море – ти болко моя –
при теб душата ми е музика!...
И вечно тя звучи в прибоя...
... Море, реалност и илюзия!...
26.05.2021. / Едно време в морето
© Коста Качев Всички права запазени
при теб душата ми е музика!...
И моята!