Море, в което не тъгувам
Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов,
нереалните цели,
нереалната къща,
която си представям,
че ще имам,
нереалното семейство,
което си представям,
че ще създам
и нереалната музика,
която смятам,
че творя...
После те ми удрят благ шамар
и ме завиват в леглото,
за да си представя,
че са истински.
За да стана на следващия ден
и отново да ме ослепи нереалнта реалност.
С всичките си красоти.
Толкова красиви,
че отново си нахлузвам водолазния екип
и се гмуркам в море,
в което не тъгувам,
но мога да се удавя...
Наздраве!
© Георги Михайлов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти,Жени!!!Наздраве!
-
много ми хареса това море е до колене...има време за експериментите Наздраве!
-
...да съм конкретизирала с какво...
-
Еми не е хубаво,човек да се пропива в крайна сметка...
-
хмхх...Наздраве! за нереалното реално! Възможно е да не се удавиш... ама ще се пропиеш, споко
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за щастие и сбъднати мечти, без нея,
без това море, в което не тъгуваме, е трудно
да оцелеем, и да надскочим клопките
на живота... Поздрави за оригиналния стих
с красиво послание!