Мамо,
вече тринайсет години...
И с какво суеверие само
не отвикнах на тъмно да виждам
и да правя морета от залез.
Мамо,
само тринайсет години...
Дълъг стих за тефтера ми тесен.
Остър дъх на цигулки и вино.
Разтопени звезди. Като свещи.
Мамо,
днес не успях да сколасам
и да хлътна в кварталната църква.
Смях се, колкото искам да плача,
ако ти беше пò малко мъртва...
2009
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени