30.07.2020 г., 13:33 ч.

Морето е удавник на малиново мохито 

  Поезия » Друга
1299 11 16
С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно.
Че лято е с вишнев сок и малинова следа при
новолуния.
Няма да съм плява и содом, но вървя си с онзи
блус на свирепа вълчица.
И драскам с глас на архонт - в мидени съзвездия.
Удавили и теб, и мен - с крилата на лотуса.
Може би няма капитан и моряци, с ревер на ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Василев Всички права запазени

Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни! ...
  1782 
Предложения
: ??:??