Видях те призрачна и бяла.
Беше с наметало от небе.
В тялото ти, сякаш огледало,
отразяваше се бурното море.
Там, във страшни урагани,
сред огън, лед, мъгла
на руля си безстрашни капитани
преследват твоята душа.
А аз със малка платноходка,
побутвайки се леко със ръце,
успях да пусна тежка котва
във твоето изстинало сърце.
© Леонид Стоянов Всички права запазени