бармах
103 резултата
Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна. ...
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна. ...
564
2
Нека бъда твойта пролет!
Твоят цвят, ухание, небе.
Утринна омара или полет
на хвърчило във ръцете на дете.
Или твое лято нека бъда! ...
Твоят цвят, ухание, небе.
Утринна омара или полет
на хвърчило във ръцете на дете.
Или твое лято нека бъда! ...
984
1
5
В сложен ребус от очаквани надежди,
се гмуркаха детските ни мисли.
А пътищата, подобно паяжинни прежди,
за жалост, не водеха към "Дисни".
Така, загубили всякакво търпение, ...
се гмуркаха детските ни мисли.
А пътищата, подобно паяжинни прежди,
за жалост, не водеха към "Дисни".
Така, загубили всякакво търпение, ...
803
1
Намерих я прашасала в мазето.
Далечна като първата любов.
Забърсах я, но общо взето,
гласът ù ми звучеше като нов.
Гледах и не исках да призная - ...
Далечна като първата любов.
Забърсах я, но общо взето,
гласът ù ми звучеше като нов.
Гледах и не исках да призная - ...
1141
8
Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...
887
12
Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...
679
2
Сбогом, ученическа любов!
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна ...
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна ...
943
2
Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение ...
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение ...
674
2
Имах нужда от мираж, от твойта сянка.
Ти беше моето вдъхновение.
Но сега си тук пред мен, от плът и кръв,
а аз съм чужд за собственото си творение.
Не отговаряш на митичното призвание, ...
Ти беше моето вдъхновение.
Но сега си тук пред мен, от плът и кръв,
а аз съм чужд за собственото си творение.
Не отговаряш на митичното призвание, ...
597
2
Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза ...
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза ...
700
4
Намерих го в пустинята - заспало.
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало. ...
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало. ...
693
8
Забраних на вятъра да те докосва,
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва ...
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва ...
893
8
Оставих вдовици своите мечти.
Зарязах и 35 безпризорни години,
в които опитах всичко, или почти,
но светът принадлежи на безлики
катили. ...
Зарязах и 35 безпризорни години,
в които опитах всичко, или почти,
но светът принадлежи на безлики
катили. ...
719
5
Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени. ...
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени. ...
840
12
Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности. ...
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности. ...
889
13
Роди се от плача на пеленаче.
Щастлива грееше във бащини очи.
Под покрива на моите клепачи
живееше със братя и сестри.
Отрони се, когато се пропука ...
Щастлива грееше във бащини очи.
Под покрива на моите клепачи
живееше със братя и сестри.
Отрони се, когато се пропука ...
810
12
На Коледа се случват не само чудеса...
За някои е ден за ново начало...
Обичам да гледам побелелия бряг
и да слушам звънливият глас на момичета,
но мразя да чистя мъртвия сняг ...
За някои е ден за ново начало...
Обичам да гледам побелелия бряг
и да слушам звънливият глас на момичета,
но мразя да чистя мъртвия сняг ...
920
10
Роди се във пълна мистерия.
Живя векове като роб.
Потънал във кал и мизерия,
но наричащ се гордо - Народ!
Видял светлина във тунела ...
Живя векове като роб.
Потънал във кал и мизерия,
но наричащ се гордо - Народ!
Видял светлина във тунела ...
882
3
Самотен изстрел във небето проехтя.
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря, ...
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря, ...
654
7
Избеляваха срещите тайни
на фона на дългото чакане.
Обещания се хвърляха крайни
в колелата на влаково тракане.
На перона стоеше Началото ...
на фона на дългото чакане.
Обещания се хвърляха крайни
в колелата на влаково тракане.
На перона стоеше Началото ...
735
8
Вълшебни капчици синджирно падат от звездите.
Ръждиви сенки плуват в мръсната вода.
Сред вятъра, разбъркал яростно вълните,
съзрях размазан - силуетът на жена.
Успях със погледи да уловя делфините, ...
Ръждиви сенки плуват в мръсната вода.
Сред вятъра, разбъркал яростно вълните,
съзрях размазан - силуетът на жена.
Успях със погледи да уловя делфините, ...
618
4
Небето се изрони като слънчоглед
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно, ...
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно, ...
682
6
Положих свещ върху мъртвото пиано
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака, ...
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака, ...
822
12
Преглътнах те любовно неузряла
и повлякоха ни бурните течения.
Реши, че много е, което си ми дала
и гмурна се във низ от приключения.
А аз останах в празната ни стая, ...
и повлякоха ни бурните течения.
Реши, че много е, което си ми дала
и гмурна се във низ от приключения.
А аз останах в празната ни стая, ...
654
4
Ти си моят глас разумен.
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание. ...
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание. ...
666
4
Събуждам се сред тишина и хлад.
Неволно съм заспал на плажа,
който денем е златист и благ,
а нощем пясъка е твърд като паважа.
Прегръщам крехките си спомени ...
Неволно съм заспал на плажа,
който денем е златист и благ,
а нощем пясъка е твърд като паважа.
Прегръщам крехките си спомени ...
1425
16
Дълбаех стълби в планини от мълчание.
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление ...
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление ...
678
9
Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...
707
14
Птиците вият гнезда от надежди.
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки. ...
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки. ...
821
14
Бавно приближавам се към теб
и в мислите си аз те управлявам.
Знам, пързалям се по тънък лед,
но няма ли те, тъй и иначе пропадам.
Все по-близо съм до теб ...
и в мислите си аз те управлявам.
Знам, пързалям се по тънък лед,
но няма ли те, тъй и иначе пропадам.
Все по-близо съм до теб ...
818
8
Аз не искам да създавам светове.
Нито пък да бъда изтривалка.
Не плувам към далечни брегове
и в тъмното не съм запалка.
Не се катеря към високи върхове. ...
Нито пък да бъда изтривалка.
Не плувам към далечни брегове
и в тъмното не съм запалка.
Не се катеря към високи върхове. ...
814
9
Сънувах снощи пясък и вода
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник, ...
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник, ...
748
16
Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно. ...
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно. ...
1323
17
Роди се на уличната рампа.
Зачената от мрак и светлина.
Луната - твойта нощна лампа.
Сълзата - паднала звезда.
Вятърът ти бе настойник. ...
Зачената от мрак и светлина.
Луната - твойта нощна лампа.
Сълзата - паднала звезда.
Вятърът ти бе настойник. ...
981
20
Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г. и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова я споделям с вас.
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да ...
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да ...
711
27
Видях те призрачна и бяла.
Беше с наметало от небе.
В тялото ти, сякаш огледало,
отразяваше се бурното море.
Там, във страшни урагани, ...
Беше с наметало от небе.
В тялото ти, сякаш огледало,
отразяваше се бурното море.
Там, във страшни урагани, ...
950
12
Животът ме научи да се пазя.
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен ...
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен ...
1130
20
Потърсих те безименна и сляпа.
Отсядаш често в нашите сърца.
Едни проклинат те, за мен си свята
и с мислите ни правиш чудеса.
Потърсих те случайна и ранима. ...
Отсядаш често в нашите сърца.
Едни проклинат те, за мен си свята
и с мислите ни правиш чудеса.
Потърсих те случайна и ранима. ...
935
20
Отивай си! Любов измамна, безпардонна.
Пътищата черни, явно са ти отеснели.
Изтърка се за кратко, а те търсех всесезонна.
Пак новата със стара ще карам аз на смени.
Отивай си! Любов безкрайно прозаична. ...
Пътищата черни, явно са ти отеснели.
Изтърка се за кратко, а те търсех всесезонна.
Пак новата със стара ще карам аз на смени.
Отивай си! Любов безкрайно прозаична. ...
1088
17
Красиво беше в моите очи.
Цвете сред овощната градина.
Откъснах те, а знаех, че боли,
когато друг пред мене те подмина.
Ухаеше на цвят и на мечти ...
Цвете сред овощната градина.
Откъснах те, а знаех, че боли,
когато друг пред мене те подмина.
Ухаеше на цвят и на мечти ...
916
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
