Бряг срещу бряг. Нямам мостове,
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози.
Семафор - сляп и безличен.
Нямам приятел, нямам и враг,
който да мразя и дори да обичам.
Ни дявол, ни Бог. Само прозорец,
от който при нужда да скачам.
А долу да чака Онази Любов
и на нейното рамо да плача.
Път като път - прав и утъпкан.
Нямам свят за конете крилати.
Бряг срещу бряг край реката лежат
и очакват мост да им пратя.
© Юлия Всички права запазени