Намериха трупа в хола
сред идеално бляскав ред.
Безжизненост бе с нож пробола...
Насред гърдите - амулет.
Суетенето привлече
съседски любопитните очи,
всеки версия изрече,
около жена се обобщи.
Разследването се проточи,
месеци буксуваха в съда,
върволицата нарочени
неопетнена се прибра.
В папки описът замлъкна,
с неразкрит извършител маркиран.
Нови дела се помъкнаха,
забрава случая блокира.
Една разшита младост
в чести позиви поднасяше
присъствието си овъглено.
Без сляпа съвест се изнасяше.
Не можа да го остави,
а всичките ги виждаше.
Такива спомени не се забравят...
Болката саблено прииждаше.
Раняваше я всякак - с умисъл.
Развратността му я шлифова.
Времето разписваше му чекове,
с щедрост даваше на всяка нова.
А тя бе старата, без ваучери.
Те - новите писалки, тя - молив.
Не й остави друго,
освен за убийството - мотив.
© Ниела Вон Всички права запазени