Ако ще умирам,
ако ще греша,
ще ти пратя жива
моя депеша:
„Мила моя жено,
моя, ти, любов,
няма как блажени,
под един покров,
заедно да тръгнем
за да не тъжиш.
Знам, ще ме прегърнеш
и целунеш триж,
но без тебе хладно
ще ми бъде там.
Ти ела по пладне
в гроба моя ням.
Запали свещичка
в черната ми пръст.
Като бяла птичка,
като конче с тръст
аз ще се покажа
в твоите очи –
божията стража
ще си замълчи.
Свещ ще ме постопли,
а сълза – спаси.
С твоя смях и вопли
в стих при мен ще си!”
© Иван Христов Всички права запазени