Тя беше слънчево прекрасна
и ослепително добра!
Усмихната и лъчезарна,
като пленителна зора!
Сребристият й смях звънеше,
сърдечността й бе безкрай.
Където тя се появеше,
с възторг природата цъфтеше -
край нея беше вечен май!
Уви - листенце щом разтвори
от нежен порив любовта,
върху му мигом се стоварват ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация