Без отдих тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош.
И винаги си нося риска.
Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред разни болести и рани.
Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
А аз тъй искам да я взема!
За мене няма късен час,
аз срещам всички пациенти!
О, "Клетвата" ми е на власт,
и страдащите пациенти!..
1959г. Турски Острец
© Христо Славов Всички права запазени
и мисля си дори и той
днес без да бъде здравносигурен
ще има да разнася вой
по стъпалата сложни на системата
от точка "А" до точка "В".
А нямало през петдесет и девета
ни каса здравна, нито интернет...