16.10.2015 г., 9:51 ч.

Моя лекарски дълг 

  Поезия » Друга
336 1 3
Без отдих тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош.
И винаги си нося риска.
Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред разни болести и рани.
Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
А аз тъй искам да я взема! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??