„Август е следобедът на годината“ – Георги Господинов
Моят август натежал е от слънце,
по - жарък от нестинарска пътека.
На деня по дългата сянка се спуска
изживян, осъзнат, мимолетен.
Моят август е отдавна лежерен,
по - зрял от слънчогледова пита.
С всяко семенце миговете отмерва…
Много ли, малко ли? Нека не питам!
Моят август е уютен следобед -
триптих за двама, стих или книга…
Както и да философстваме, дай Боже,
да се повтаря… всяка година.
Моят август има красиво разсъмване,
но за следобеди още съм жадна.
Душата ми тихо лелее за сбъдване,
макар да е прѐпълна със … пладне.
© Даниела Виткова Всички права запазени