19.08.2011 г., 9:46 ч.

Моят дом 

  Поезия » Философска
868 0 9
/по Касуми/
Моят дом си е мойта тъмница.
За закуска излапах... Времето.
Нямам по стените портрети - звездици,
в черни рамки на Откровеното...
Вместо лампа, свети Луната,
а таванът е като Космоса - бял...
Все бучи ли, бучи във главата -
да хванеш звезда, да си успял...
Не съм тъжен. Не непременно.
Май богат съм с мечтите си ветрени.
Просто шетам из мойта Вселена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??