Моят дядо се казваше Митко –
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине!
Пред никого нивга не скланяй глава.
Утре ще дойде, и днеска ще мине,
но животът борба е – помни го това.
Ако утре те гонят с куршуми
ако внезапно ти сегнат на бой –
спомни си на дяда досадните думи,
от тях крепост висока построй.”
Моят дядо се казваше Митко
и аз гордо съм негово чадо.
Боже, дай ми сили във битка
половин мъж да съм колкото дядо.
© Lyubo Kostadinov Всички права запазени