10.01.2011 г., 16:20 ч.

Моят дъб 

  Поезия » Друга
1656 0 18

По познатата пътечка

днес изкачвах се полечка.

И не сещах хич умора.

Зная – ей го там по-горе,

след стотина крачки само

ще положа морно рамо

на приятеля си стар.

За минутки пет макар

ще поспра, облегнал гръб.

Зная – там е Моят Дъб...

Ала вместо мощен ствол,

тъжно само дънер гол

ме посрещна там, уви.

Как сърцето ми се сви!

Нечия ръка злосторна

бе отсякла теб до корен,

Дъбе Мой, и сякаш мен.

Бе един живот сломен.

 

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер, а аз като малка имах един орех на село, който отсякоха и също ми беше мъчно и написах стихо.
  • Боре...как само те разбирам...
    дървото е като човека, заболя ме и мен душата..
    великолепно стихотворение...сърдечно..
  • много добро стихотворение ,Борко...!
    нямаш я предишната опора от приятел...тежко е...!
  • Многозначен е твоят дъб, Борко!
    Поздравления за силата на внушението!
  • Може би е добре да се насади ново дръвче. Тъжно е , но това е живота. Поздравления за погледа и изказа!
  • Много хубав стих.
    Напомни ми на един чуден корейски филм, казва се My sassy girl. Бяха заровили до едно дърво писма един за друг двама влюбени. Обещаха си да се срещнат след година и да ги прочетат. Той отиде на мястото на срещата, но тя не идваше. Така всяка година, а нея все я нямаше. След време все пак тя реши да посети мястото, но не на точната дата, срещна там един старец, а той й разказа, че едно момче всяка година идвало до дървото... Един ден обаче гръм разсякал ствола му. И знаеш ли какво?! Той изкоренил друго и го засял на същото място, защото то било единственото нещо, което може да ги събере отново.

    Тъжноо.
  • Хареса ми стиха ти, Борко!
  • Благодаря на прочелите и коментиралите! Въпросният дъб действително съществуваше...
  • Това е сериозно и много хубаво стихотворение!!!
  • Усетих болката ти...Лошото е,че това се превръща в ежедневие!
  • На това място спокойно мога да употребя заедно два стари, стари израза, които много харесвам, но винаги съм ги използвал поотделно: "Panta rey", "Sic transit gloria mundi".
  • И моето сърце се сви...
  • Тъжно, но хубаво!
  • Наистина съм допуснал грешка. Да се чете "изкачвах се"
  • Замислящ стих!
  • Сетих се за едно стихче на един поет, чието име не помня:
    "Татко отсичаше круши,
    които не даваха плод.
    Колко ли круши отсечени
    има във всеки живот..."

    За много години! Здраве и радост ти желая!
  • Тъжни нотки усетих и аз... силно стихотворение!
    Поздравления, Борко!
  • ... когато си отиде някой... едно дърво, а скъп приятел...
Предложения
: ??:??