Моят град

4.02.2015 г., 11:33 ч.

Поезия » Друга

1267 0 3

Спомени на всеки ъгъл чакат

да ги срещна и да ги позная.

И ту детството ме бута с лакът,

ту на първата любов ухае.

Пред очите ми минават всички

мигове на щастие и мъка –

чувства, мисли, жестове, привички,

срещи, болки, празници, разлъка.

Улиците стъпките ми помнят.

Птиците с гласа ми сутрин пеят.

Думите ми – шарки върху стомна -

могат само тука да живеят.

Как, кажете ми, да го напусна,

по света широк сама да тръгна?

Той – като целувка върху устни –

с мене слят е. И не мога го изтръгна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2015-02-05T10:59:51+02:00

Ето, с този стих бих отговорила на един от заминалите, който ме нарече тъпа и некадърна, задето съм останала в България!!!! Прекрасен стих!
koli4a (Никола Апостолов)

2015-02-04T20:32:58+02:00

Много мило, Нина!Писано с трепереща ръка!
Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!!!!
stoyna (Стойна Димова)

2015-02-04T12:27:46+02:00

Мило, нежно и вълнуващо стихотворение за твоя град! Спомените те връщат към миговете на детството, на първата любов. Всяко кътче е мило и ценно.много добре си го предала.Поздрав за творбата ти и талантлива-
та и авторка!
Приятен ден!