И не защото времето е спряло
да чуе как се рони над комините
и как се сипе по косите бялото
на всеки първи сняг (и на годините),
и не защото пак е сладко виното
и къщата ухае на завръщане,
и не защото всеки миг е минало,
а утре вече няма да сме същите...
денят след тази нощ е като изповед
прошепнала под снежния покров
за святото пробуждане на извора
на вечната божествена любов.