Моят Космос
По "Космос" от Недялко Чалъков
И моят свят е тъй безкраен,
като безкрайната Вселена.
И в него търся образ траен,
като троянската Елена.
Звездите с поглед аз докосвам
и млечния си път подквасвам.
В небето чувствата прахосвам,
а на земята ги наваксвам.
И като пухче на глухарче
стърча дори, като антена.
И пращам кодове, макар че
разкъсвам на небе сатена.
Под белоцветни вишни лягам,
разцъфнали под небесата.
Насън към облаци посягам
за дъжд, жадуван от децата.
И в моя Космос аз се впускам
да му обхвана и безкрая.
Земята нощем аз напускам
и път във Космоса чертая.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Присъединявам се и аз с пет звездички и едно сърчице. Поздрави!
-
За душата, граници и невъзможности - няма, особено поетичната. Тя се храни, като неспирно обикаля Вселената и вижда невидимото за очите. Прекрасно, Никола!
-
Звучиш всеобхватно и космически, Никола! Много ми хареса стихотворението ти. Поставям го в Любими.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за оценките! Радвам се, че харесвате написаното! Сърдечни поздрави!