Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми,
близнат сладко от вселенската съдба.
Сято на земята, и дървото ми
свлича клони, като плачеща върба.
Дъжд и сняг в сезоните ме все валя.
Мокрех се, но се потапях в благодат.
Черното във мене вече побеля...
Знам, че няма път за връщане назад. ...