maria94 (Може би закъсняла)
36 9
23.12.2009 г., 21:18 ч.

Моят сън 

  Поезия » Друга
530 0 2

Блясък, проблясък, искри..

тласък, оттласък, сълзи...

утро подир вечерта...

усмивка родила тъга...

 

Зимата спусна се вече

и моя прозорец покри,

а края на тъжната вечер,

не успях да дочам - уви.

 

През зимата всичко е бяло,

а черното става на прах

покрита със тънко одеало,

свойте сълзи разпилях...

 

Нежност и алчност в едно,

пламък и лед са събрани

и всичко във мойто легло,

където лежа днес пияна.

 

Пяна до смърт!

Ала мъртва не съм

и болката вече приспах,

нима е животът ми  СЪН,

нима досега го пилях?

 

Зимата вече  се спусна

и моя прозорец покри

само тъгата не ще да ме пусне

сънувам, но с будни очи.

 

Вяра, надежда, любов -

даваме всичко във този живот.

Блясък, проблясък, искри,

обич и после боли...

© Може би закъсняла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Вяра, надежда, любов -
    даваме всичко във този живот.
    Блясък, проблясък, искри,
    обич и после боли"
    Много хубав стих!
    Весела Коледа, Мария!
  • Едно от най-хубавите неща които съм чела .Невероятно е, почувствах го много близо до мен .
Предложения
: ??:??