vodoleia (Мария)
210 5942
7.05.2010 г., 20:18 ч.

Моят /твоят ден 

  Поезия » Друга
763 0 12

Свити очи, изсъскване,

змийско намигване…

Невероятно нахъсани,

чак нямаме стигане…

 

Напред сме тръгнали,

встрани не поглеждаме.

На обиди обръгнали,

поглед не свеждаме…

 

Остро жило забиваме,

пускаме отрова бавна.

И хапем, не се крием -

че все нямаме равни.

 

Чудим се, това какво е?

Истината в моя/твоя ден?

Слава Богу – сън било е.

А дали? Мълчиш смутен…

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??