ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
28.07.2015 г., 20:11 ч.

Моята есен 

  Поезия » Друга
495 0 4

 М О Я Т А   Е С Е Н

 

Душа ми есен сеща,

блъска ме вълна гореща.

Тиха есен иде вън,

скръб залива ме - до дън.

 

Падат ми сълзите топли,

скъпи дни отиват си със вопли.

Гледам златний листопад,

а бушува в мене водопад.

 

Вси дърве се позлатиха.

Дойде си есен тиха.

Падна тя и в мене,

скръб носи - дар без време.

 

Есен моя,  златна,

съдбо моя, непонятна!

Есен тъжна, но красива,

позлатила си ме, но съм сива!

 

 

 Ренета Първанова

 

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели: Младене, Стойне, Руми, Влад! Да това не е обичайният ми стил, позволете да ви изненадам - последните ми подобни стихове поставени тук са юношеските ми стихове.
    Желая ви прекрасни мигове през тези жарки летни дни!
  • Рени, натъжи ме твоята есен! И не защото есента по принцип е малко тъжен сезон, но тук усетих по-скоро твоята тъга, съпроводена от красотата на есента! Поздрав и ведро настроение ти пожелавам!
  • Рени, скъпа моя приятелко,
    поздравявам те за оригиналната творба, но не съм спокойна. Пиши ми писмо! Ще чакам...
    Желая ти спокойна вечер!
  • Отлично приплъзване по профила на фолклорното звучене, но без да се остава в него. Този стил, който ти непрекъснато обогатяваш напоследък, Рени, е отлично намерен. Финалът направо ме прикова:

    "Есен моя, златна,
    съдбо моя, непонятна!
    Есен тъжна, но красива,
    позлатила си ме, но съм сива!"

    Оригинално и превземащо! Оценявам го най-високо!
Предложения
: ??:??