Моята камбанка
Мълчиш с език прехапан, вярна ми камбанке.
Звъня с години за живота и смъртта.
Над мен и теб минава грозната й сянка -
сърцето ти да бие в черквата на вечността.
Ти будеше заспалите във тишината -
свестяваше ги със бунтарския си вик.
Ранена, галеше слуха като соната -
говореше със словото на елегик.
Въжето ти от много дърпане се скъса.
Нима се свърши болката на твоя глас?!
Нима да будиш и да галиш ти прекъсна? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация