26.11.2008 г., 10:57 ч.

Моята молитва 

  Поезия » Любовна
526 0 2
 

Хващам за ръка дъжда,

ще бъда с него, докато бездната на Ада се отвори,

докато огъня обгърне ме напълно

и изгрева не ме спаси...

Оставам в тази тъмнина,

светулките запалват свещ...

Сама съм и докосвам свят,

с който ще се разделя...

Пчели заплитат моята коса,

започва да вали и ме засипва...

Небето е отворено за мен сега,

дано да чуят моята молитва...

Аз искрено се моля за любов

и искам в нея без страх да се удавя,

продължавам да мечтая за едно...

Да ми изпратят някога спасител от безкрая...

И този ангел да ме промени,

да се усмихне и да ме докосне,

с целувката си да ме извиси,

душата ми да омагьоса...

И тогава ще мечтая за мечти,

а тайните светкавици дъждовни

ще се смаляват в моите очи

и себе си ще мога да докосна...

 

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти !
  • Пчели заплитат моята коса,
    започва да вали и ме засипва...
    Небето е отворено за мен сега,
    дано да чуят моята молитва...

    това ми хареса

    ....................
    имаш усет ... образно ритмично ... малко разхвърляно ... ще прочета и другите ти неща
Предложения
: ??:??