10.10.2014 г., 11:49 ч.
Моята рекичка
Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада
промива моето сърце.
А със зелената наслада
измива моето лице.
Игрива, таз вода изтича
забързана към своя край.
И в лудостта си водна тича
да се превърне в морски рай.
И на брега се аз досещам,
че виждам своя си живот.
И с тялото си чак усещам,
че си изтича моят вот.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вота на всеки тече, Никола.Напоследък тази тема я засичам в прекрасните ти стихотворения. В Святото Божие слово е казано, че не е наша работа да се месим в тези неща. Бог си знае работата, не предизвиквай дявола!Аз най-вероятно съм на много повече години от тебе и не съм с много добро здраве,но рядко мисля по тези въпроси.
Щом пишеш така бодро и вдъхновяващо то нищо ти няма.Пиши и се радвай
на живота!Аз ти пожелаваам много приятни и радостни моменти!
Поздрав и ведър ден! -
Да-а-а...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Стойна!
За коментариите и за оценката!Хубава вечер и поздрав от мен!!!