Затварям очи и отново те виждам.
Дали да ги отворя или така да остана?
Надеждата, крепяла ме в дните,
толкова болка тя ми е дала.
Сърцето, проклето, не спира да вярва,
че ти си единствен и тебе обича..
А аз съм тази, която прекарва
дните си в сълзи и болка безлична.
Къде да те търся? Защо да го правя?
Времето спряло е в пуста безкрайност..
Стига да знам ,че жив си и дишаш,
може би само това би ми доставило радост. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация