Откакто се помня, в моя живот, пътят ми ти осветяваш
още от люлката, малката ти ръчичка все ме милваше,
пропълзях ли нанякъде, моето сестриче все ме следваше и пазеше
заплачех ли, щом мама я няма, сестрината милувка ме утешаваше.
Погледна ли черно-белите снимки, си спомням за милата ми сестра
в мен винаги наляга някъква тъга, по отминалите времена
мигове на щастие и радости, ти ме повече от сестра
която и за милион други, няма да сменя на света.
Припомних си песните,които се теб така ведро пяхме
нощите, когато с теб в нашата стая не спяхме,а мечтахме
пренаредих пъзела със спомени, от нашите вълшебни детски игри
под родна стряха, по поля и гори,ронеха се незабравимите дни ...